Как да разберем версията на WordPress

Има два начина да разберем версията на инсталиран WordPress.

1. Да се логнете като администратор и в админ панела се огледайте, трябва да я пише накъде.

2. Влезте през FTP или SSH до файловете на WordPress на сървъра. В основната директория където е инсталиран трябва да има поддиректория wp-includes/, в нея трябва да има файл с име version.php.  Отворете го и вътре би трябвало да видите няколко променливи  като тази, която ви интересува е следната:

$wp_version = ‘2.7.1’;

Изпълняване на рекурсивен grep в Solaris – алтернатива на grep -r

Покрай всичките си положителни качества, Solaris има и някой недостатъци които могат да вгорчат кацата с меда. Става въпрос, че командата grep в Linux/BSD има опция -r за търсене по директории. Тази опция обаче, незнайно защо в Solaris версията на grep е спестена. Разбира се, невъзможни неща няма и успях да намеря два алтернативни начина за постигане на recursive grep.

1-ви начин:

/usr/bin/find . | /usr/bin/xargs /usr/bin/grep PATTERN
извежда filename:match

2-ри начин:

/usr/bin/find . -exec /usr/bin/grep PATTERN {} /dev/null \;
извежда filename:match

Информацията е взета от този адрес – http://www.columbia.edu/~rtt2101/iaoq/. На него също има и други полезно трикове за Solaris.

Смяна на hostname в Solaris

Наложи ми се да сменя хостнейма на един сървър под solaris и тази на пръв поглед проста и лесна задача, се оказа трън в задника.

За да смените хостнейма в solaris, трябва да редактирате всичките тези файлове:

/etc/hosts
/etc/nodename
/etc/hostname.*
/etc/inet/ipnodes
Следващите три файла се променят в случай, че вече в тях има запис със стария ви хостнейм:
/etc/net/ticlts/hosts
/etc/net/ticots/hosts
/etc/net/ticotsord/hosts

След това рестартирайте за да проверите дали промените са в сила и да се уверите че всичко работи според очакванията ви.

Хакване на eval(gzinflate(base64_decode())) във footer.php на WordPress

Днес исках да почопля външния вид на блога, но се оказа че файла footer.php е криптиран?!?

Неговото съдържание е следното:

sVVjv26Gpkc/gyJiKDPUraXtusbVKSaPHfLx86ZXNQSj
jn3HNubu6cBMFwEARpwQ6QN1SpWZg3SGVI0sRgxJ
Dm8+frvwXv4hiSd8o4xPFZaLGlEBrlCXTOrJiFO4eGFgtG
+XghuqNkZaWxgJRCJXE3C9N5V3WAeSWgRL0VnWa
Cj6JKtBiNn2BOEtOX02SNKBnfiVHE6ZlME0ru4blpYGONF
WxQoTxgMUkzCQl5RcVKbvKy4/SSWWndTZOk7/tJj1n
hNJQXLZU1asbLToovzLWa5KJNjEIxjbFEL4xtAMtRheT
TUyYUfJBtxwffytKsZsbNuE729aXal8Ibcm3r4W+jWtI
cYxrzfZuhtF2F5MNisEBz9XUlOMLKkQqWEvEfH9vE4wP
H3lussFfwYqb6Sx5dyTNWo0mqlZmJG0dELARKC0lLBM
fZ+p+VubUSw8GZ8xu0tqVnxj1u3239tozcu/qSTBTH0
7HSbUO+AQ==”))); ?>

Решението да видите съдържанието на footer.php е следното:

Отворете footer.php с текстов редактор и заменете eval с echo. Целта е да получите това:

sVVjv26Gpkc/gyJiKDPUraXtusbVKSaPHfLx86ZXNQSj
jn3HNubu6cBMFwEARpwQ6QN1SpWZg3SGVI0sRgxJ
Dm8+frvwXv4hiSd8o4xPFZaLGlEBrlCXTOrJiFO4eGFgtG
+XghuqNkZaWxgJRCJXE3C9N5V3WAeSWgRL0VnWa
Cj6JKtBiNn2BOEtOX02SNKBnfiVHE6ZlME0ru4blpYGONF
WxQoTxgMUkzCQl5RcVKbvKy4/SSWWndTZOk7/tJj1n
hNJQXLZU1asbLToovzLWa5KJNjEIxjbFEL4xtAMtRheT
TUyYUfJBtxwffytKsZsbNuE729aXal8Ibcm3r4W+jWtI
cYxrzfZuhtF2F5MNisEBz9XUlOMLKkQqWEvEfH9vE4wP
H3lussFfwYqb6Sx5dyTNWo0mqlZmJG0dELARKC0lLBM
fZ+p+VubUSw8GZ8xu0tqVnxj1u3239tozcu/qSTBTH0
7HSbUO+AQ==”))); ?>

След това извикайте файла footer.php в браузъра си, например http://yoursite/wp/wp-content/themes/theme/footer.php. Ще видите html кода на footer.php в некриптиран вид, копирайте го и го сложете на мястото на грозният криптиращ ред във footer.php. Сега вече можете да го редактирате както ви харесва.

 

Работа с cpio архиви

Неясно защо, Oracle разпространяват сървъра си за бази данни в cpio архив.

Ако някога ви се наложи да работите с такива файлове ето как се процедира:

cpio -imdv < 10gr2_client_sol.cpio

На някои платформи като AIX например, след тази команда може да получите грешки от рода на:

cpio: 0511-903 Out of phase!
cpio attempting to continue…

cpio: 0511-904 skipping 732944 bytes to get back in phase!
One or more files lost and the previous file is possibly corrupt!

cpio: 0511-027 The file name length does not match the expected value.

Ако това ви се случи, опитайте да добавите опцията -c към командата:

cpio -imcdv < 10gr2_client_sol.cpio

Ако ви трябва по подробна информация за cpio се обърнете мъм man страницата и.

Как да направим сървър за CS 1.6 под FreeBSD/Linux

КАК ДА НАПРАВИМ СЪРВЪР ЗА CS 1.6 ПОД FreeBSD 

Изисквания: 
1. Правилно инсталирана и конфигурирана FreeBSD система. 
2. Root достъп 
3. Поддръжка на Linux емулация 
4. Минимални изисквания към хардуера – 1 GB дисково пространство, 256 MB RAM, 1 GHz CPU 

След като сте изпълнили всички горни изисквания може да започне същинската част. Силно препоръчително е да стартирате сървъра си с не привилегирован потребителски акаунт (non-root user). Създайте нов акаунт в системата чрез adduser, като на въпроса “Use password-based authentication?” отговорете с “no”, на “Lock out the account after creation?” отговорете с “yes”. По този начин добавеният потребител няма да може да се логва в системата като обикновен потребител, а ще можете да се логнете с неговия акаунт единствено през root акаунта, т.е. когато влизате ще трябва да влизате първо с вашия личен потребител, след това се логвате като root, и тогава като напишете su csserver или както се казва вашия акаунт предназначен за сървъра ще влезете като csserver. Това са съображения за сигурност. След като сте влезли като csserver отидете в неговата home директория и свалете steam клиента за Linux от тук –http://storefront.steampowered.com/downl…..supdatetool.bin . След като го свалите го направете изпълним с: 

chmod +x hldsupdatetool.bin 

и го стартирайте така: 

./hldsupdatetool.bin 
и се съгласете с “yes”, след което в home директорията на csserver ще се разархивира изпълнимият steam клиент. Стартирайте го само така: 

./steam 
за да се обнови. Ще видите нещо подобно на това: 

Checking bootstrapper version … 
Getting version 16 of Steam HLDS Update Tool 
Downloading. . . . . . . . . . 

След обновяването го стартирайте пак със: 

./steam 
за да видите начина на употреба ако не го знаете. Ако го знаете може директно след като сте го обновили да стартирате инсталацията на CS сървъра така: 

./steam –command update –game cstrike –dir /home/csserver –username acc> -password -remember_password –verify_all –retry 

или така: 

./steam –command update –game cstrike –dir /home/csserver –verify_all –retry 
(доколкото знам при по новите версии на steam не е задължително да имате steam акаунт) 

Сега си намерте временно занимание докато се свалят около 300 MB софтуер. Възможно е инсталацията да се прекъсне и ако това се получи просто стартирайте същата команда отново за да продължите от там до където сте стигнали. Когато видите съобщението “HLDS is up to date” значи инсталацията е приключила успешно. 
Сега от home директорията на csserver стартирайте сървъра така: 

./hlds_run –game cstrike +ip +map de_aztec +maxplayers 10 –nomaster –insecure –port 27015 

Ще видите нещо подобно: 

Auto detecting CPU 
Using Pentium II Optimised binary. 
Auto-restarting the server on crash 
Console initialized. 
Protocol version 47 
Exe version 1.1.2.5/Stdio (cstrike) 
Exe build: 12:05:29 Sep 30 2005 (3213) 
STEAM Auth Server 
Server IP address 22.33.44.55:27015 

Стартиран така, сървъра не работи във фонов режим (background) и вие оставате закачени към конзолата на сървъра, което значи че можете да задавате команди към сървъра, но при Ctrl+C или logout сървъра ще се спре, което едва ли искате. За да стартирате сървъра във background е необходимо да добавите знака “&” на края на командата с която го пускате. Добра идея е да си направите стартиращ скрипт в който да е цялата команда с всички параметри и от home директорията на сървъра ще можете да го пускате примерно само с ./csstart.sh . Не забравяйте че този скрипт трябва да е в директорията където се намира hlds_run и трябва да го стартирате от директорията в която се намира. Ето съдържанието на един примерен стартов скрипт: 

#!/bin/sh 
/usr/home/cs/server/hlds_run -game cstrike +map de_aztec +ip 192.168.1.100 +maxplayers 14 -nomaster -insecure -port 27015 & 

Не забравяйте да направите скрипта изпълним: 

chmod +x csstart.sh 

Кой параметър за какво служи: 

-game cstrike – задава на hlds кой от модовете да стартира 
+ip – задава на кой IP адрес да слуша сървъра (ако машината ви има само един IP адрес може да пропуснете този параметър) 
+map de_aztec – задава с коя карта да се стартира сървъра (може да посочите каквато карта искате, необходимо е само да я имате в поддиректорията cstrike/maps) 
+maxplayers 10 – задава максималния брой играчи 
-nomaster – този параметър указва на сървъра да не се свързва със steam master servers 
-insecure – указва на сървъра да се стартира с изключен VAC (Valve Anti Cheat – вградена от Valve античийт система, която е несъвместима с Cheating Death, т.е. сървъра ви може да ползва една от двете, но не и двете едновременно) 
-port 27015 – указва порта на който сървъра да слуша и приема заявки (ако искате да ползвате стандартния порт 27015 този параметър може да бъде пропуснат) 

Честито! Вече си имате собствен сървър за Counter-Strike 1.6, само че това е един гол сървър за CS, достъпен единствено от LAN-а в който се намира и без никакви допълнителни екстри като AMX mod, Cheating Death, Metamod, Statsme и други. За всеки един адон от изброените ще напиша отделни туториали.

Създаване на alias за boot device в Solaris OpenBoot

Ще опишем създаването на псевдоним за устройство,  от което Open boot мениджъра в solaris ще търси операционна система за зареждане.

I.   Първият начин е следния:

Ще използваме командата nvalias от командния ред на OpenBoot мениджъра ( {ok} prompt )

Запишете си някъде пълния физически път до устройството, на което ще правите alias.

Спрете системата и излезте в {ok} prompt.

Създайте alias-а използвайки nvalias по следния начин:

1 {ok} nvalias

пример:

1 {ok} nvalias defaultdisk /pci@1f,700000/scsi@2/disk@1,0

Променете NVRAM-а така че да зарежда от ОС-а от новия alias автоматично:

1 {ok} setenv boot-device defaultdisk

Рестартирайте системата и тествайте направените промени.

1 {ok} reset-all 

Горе описаното ще бъде валидно докато направите reset defaults или не изпълните nvunalias.

 

II.   Вторият начин е чрез използване не nvedit 

Докато сте в {ok} prompt извикайте nvedit

1 {ok} nvedit

Чрез него ще създадем скрипт от един ред , който че създаде alias-а след рестарт.

0: devalias defaultdisk /pci@1f,700000/scsi@2/disk@1,0

^C (Control+C)

За да запазим промените изпълняваме:

1 {ok} nvstore

Указваме на OpenBoot да използва записаното в NVRAM-a:

1 {ok} setenv use-nvramrc? true

и рестартираме:

1 {ok} reset-all

 

III.   Третия начин е да зададете boot-device от съществуващите вече alias-и в системата

Използвайте devalias за да видите съществуващите alias-и 

1 {ok} devalias

Имената на alias-ите са отлявата страна. Всяко такова име, което сочи към съществуващо дисково устройство може да бъде използвано като boot-device.

Използвайте едно от имената за да зададете нов boot-device.

1 {ok} setenv boot-device

Проверете новия boot-device:

1 {ok} printenv boot-device

Тествайте промените с рестарт:

1 {ok} reset-all

 

Забележка: Гореописаните пътища и устройства са само пример. Не е задължително и вашите да са именовани по този начин.

Инсталация на Windows от USB flash drive

От известно време има начин за инсталиране не Windows от USB флаш памет. За целта ви трябва програмата WinSetupFromUSB, която може да свалите от тук , инсталационен Windows диск и една флашка от 1 GB. Свалете програмата, инсталирайте я и я стартирайте.

WinSetupFromUSB initial screen

Вкарайте флаш паметта в USB-то и кликнете Refresh.

WinSetupFromUSB after with flash

След като програмата разпознае флашката ви трябва да я форматирате използвайки HP format tool. Това е стандарния инструмент на windows за форматиране на файлови системи FAT, FAT32 и NTFS. Препоръчително е да форматирате флашката първо с FAT и ако с нея имате някакви проблеми да преминете през останалите две файлови системи в този ред.

След като форматирате, изберете в най-горното поле устройството или директорията в което имате инсталационен windows disk. В нашия случай ще направим инсталационен флаш с Windows XP от устройство G:.

WinSetupFromUSB with installation source

След като заредите източник за инсталацията остава само да кликнете бутона “GO” да отговорите с “No” на въпроса дали искате програмата да смени буквата на флаш устройството ви на U:. Не съм експериментирал с различните опции на програмата, просто споделям опита си с нея.

WinSetupFromUSB create process

Изчакайте процеса да приключи, ще отнеме известно време.

WinSetupFromUSB finished

След това вкарайте флашката в компютъра, на който искате да инсталирате Windows и от boot менюто или BIOS-а го настройте да boot-не от нея. При първото boot-ване ще видите модифициран grub boot мениджър с две опции. Маркирана ще е първата и вие само трябва да натиснете “Enter” за да започне инсталацията.

ВАЖНО!!! Не изваждайте флашката от USB-то преди да е завършила инсталацията и в графичния режим. След приключване на инсталацията в текстов режим, компютърът ще се рестартира автоматично и в grub мениджъра ще бъде маркирана втората опция. Boot-нете с нея при което ще започне инсталацията в графичен режим. След като и тя приключи, може да извадите флашката и да се радвате на чисто новия си Windows 😉

Програмата е още в бета стадий, така че не и се доверявайте на 100%.

Slipstreamer (Slipstreaming за мързеливи)

Оказа се, че в начина описан в първата статия за Slipstreaming-а има малък проблем. След като направих офис пакета, с интегриран ключ и service pack 3, го сложиш на една флашка и се опитах да го инсталирам на едно PC. При инсталирането, в процеса на копиране на файловете даваше грешка все на едно и също място и файл. Файлът се казва Microsoft.Office.Interop.InfoPath.SemiTrust.dll. Започнах да дълбая по проблема и забелязах че файла присъства и в източника, и в дестинацията. Въпреки това инсталатора се дънеше всеки път с тази грешка. Странното беше, че същия проблем със същия офис пакет не се наблюдаваше, ако инсталационният пакет е на локалния твърд диск или на мрежов файл шеринг. След доста главоблъсканици, открих програмата Slipstreamer, която може да прави slipstreaming на това което искате, като в същото време поправя автоматично този бъг. Ако вече сте направили бъгав инсталационен офис пакет и не искате да го създавате на ново, програмата има една опция в менюто File -> Microsoft.Office.Interop.InfoPath.SemiTrust.dll Fix. С нея можете да поправите инсталационен пакет който има този проблем, като за целта трябва само да посочите къде се намира файла Setup.exe от пакета.

 

Office slipstreamer loading
Office slipstreamer loading

 

Office slipstreamer fix option
Office slipstreamer fix option

 

 

Office slipstreamer fix
Office slipstreamer fixed

 

Свалете програмата slipstreamer от тук

Това е 🙂